Това е доказателство за това как пространството между четири стени може да изглежда взаимозаменяемо, тъй като посоката на слънчевата светлина се измества от нашата перспектива през деня и че архитектурата не е ограничена от постоянството.
Пространството може непрекъснато да бъде предефинирано без усилие, като позволим на постоянно променящия се външен свят да проникне в нашето изкуствено пространство, вместо да се изолираме от него и да си отказваме от по-мащабната картина на света, в който живеем.
